Конституционният съд не допусна 3 от 6-те въпроса на Слави Трифонов. Вижте мотивите на съда

Daniela / 28.07.2016 / България, Новини, Политика

 

Мотивите на съда: Защо 3 от 6-те въпроса на Слави Трифонов отпадат.

Конституционният съд реши да отхвърли три от въпросите за инициирания от „Шоуто на Слави“ референдум. Делото бе образувано по искане на президента Росен Плевнелиев.

Решението е взето единодушно от председателя Борис Велчев и съдиите Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова – Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска.

Предложените от „Шоуто на Слави“ въпроси бяха общо шест. Отбелязаните в черно отпадат:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

ЗА БРОЯ НА ДЕПУТАТИТЕ
„Съдът приема, че количествено намаляване състава на Народното събрание следва да се отнесе към изключителната компетентност на Великото Народно събрание, доколкото подобна промяна крие риск от преместване на акцента в естеството на политическо представителство в посока на превръщането му в експертно учреждение. Това би имало за последица не просто нарушаване на установената от Конституцията форма на държавно управление, а би могло да доведе до подкопаване основите на самото демократично представителство. Ето защо преценката е предоставена на едно значително по-широко народно представителство, което се гарантира чрез избора на Велико Народно събрание, защото само то може да препотвърди по един пряк начин волята на суверена за подобна промяна“, се казва в решението на съда.

Конституционният съд припомня своето Тълкувателно решение № 3/2003г., по к. д. № 22/2002 г., според което промяната на конституционно установения брой на народните представители следва да се третира като промяна във формата на държавно управление.

Има и още един аргумент за недопускането на този въпрос:

„Намаляването на броя на народните представители на 120 е необходимо да бъде осмислено и в друг контекст – относно формирането на кворум и на парламентарните мнозинства при упражняване на различните конституционни правомощия на представителното учреждение – при приемане на закон, преодоляване на вето на президента, приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията, при гласуване на доверие или недоверие на Министерския съвет, при повдигане на обвинение на президента (импийчмънт) и т.н.

Трудно би могла да бъде подкрепена позицията, че приемането на закон с гласовете само на 32-ма народни представители (Вж. чл. 81, ал. 1 и 2 от Конституцията) може да осигури изискуемата легитимност на приеманите от Народното събрание актове. Това обаче е една напълно възможна ситуация при нормотворчество от 120-членен парламент“.

ЗА ЕЛЕКТРОННОТО ГЛАСУВАНЕ
По този въпрос конституционните съдии припомнят, че референдум с такъв въпрос вече е проведен и че след това Народното събрание е регламентирало възможност за провеждане на експериментално електронно дистанционно гласуване.

„При тези обстоятелства и като се отчете факта, че Народното събрание е приело законодателно разрешение за дистанционно електронно гласуване, се налага изводът, че поставянето на същия въпрос, като предложение за предмет на нов референдум, нарушава принципите на правната сигурност и правната предвидимост, разглеждани като иманентно присъщи на правовата държава.“

ЗА ПРЕКИЯ ИЗБОР НА ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИЦИ
„Директорите на областните дирекции и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи имат своето точно фиксирано място в изградената йерархична структура на министерството, характерна въобще за изпълнителна власт, така както тя е конституционно уредена.

Големият въпрос тук е, ако тези директори се избират пряко- с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, ще промени ли това конституционния модел на изпълнителната власт.

Конституционният съд приема, че отговорът е положителен.“

 
D&D
Facetubе.bg

Facebook Comments
Post Views: 133 761
Category Tag

216 коментара

Add your comment